
Мечтата е нещо, което човек копнее да му се сбъдне в бъдещето.

Мечтата носим в себе си. В нея има любов, стремежи, старание, упоритост, знания!

Истинският човек е този, който изпитва любов и мечтае! Мечтите ни правят живи. Те носят смисъл на съществуването ни!

(на гръцки означаващо „пиша, драскам“) е вид изобразително изкуство. Нейни основни изразни средства са линията, щрихът, петното.
е базирана на баланса между черно и бяло. Възможно е в нея да присъстват един или повече допълнителни цветове, но акцентът не е върху колорита, за разлика от живописта.
са жанровете – портрет, пейзаж, натюрморт, интериор.
и абстрактна графика.
Фондация „ИЗКУСТВОТО И ДЕТЕТО” има за цел да открива, подпомага и развива таланта на деца в областта на културата. Чрез опознаване на българското изкуство да осигури преноса му към следващите поколения, като се потърсят съвременни форми и начини за популяризиране на културното наследство. Да подпомага и съдейства за усъвършенстване на образователната система и методите на обучение в страната в областта на изкуството. Да съдейства за разработването на проекти в областта на изкуството с акцент върху изкуството за деца. Да разпространява идеите за ценността и богатството на културното многообразие и междукултурния обмен. Да подпомага и насърчава български студенти в обучение и в научни разработки, свързани със значими проблеми в областта на културата. Да подпомага мероприятия на институции, държавни органи и неправителствени организации в дейности, които съвпадат с целите на фондацията. В дейностите на фондацията, в годините на нейното съществуване, организирането на творчески работни ателиета по изкуство и изложби е от основните й дейности. Във всички свои проекти, фондацията работейки усилено, успя да събере, подготви и постави начало на фонд от детски картини и произведения на изкуството, който да прерасне във ФОНД за Музей на детско изкуство.


Тази година ще отбележим 210 годишнината от рождението на Захарий Зограф и 180 години от нарисуваните от него първи български автопортрети, те излизат изпод неговата четка през 1840 г. Портретната живопис е често срещана през Средновековието. Но изобразяваните личности по правило са владетели, видни духовници, светци и ктитори. Художникът и неговите близки обикновено не само не са изобразявани, но често дори имената им не са отбелязвани. В това отношение Захарий Зограф е новатор в българската живопис, като неговият образ присъства не само предполагаемо, като например в иконата „Богородица – животворен източник“, но той е оставил свои стенописни изображения в Бачковския, Троянския и Преображенския манастир.

Но освен като стенописи, Захарий Зограф е направил портрети на себе си и своите близки. След него го правят и Станислав Доспевски и Никола Образописов. При Възраждането изпъква човешката личност и оттам творецът се стреми към самоизява.
Автопортретът на Захарий Зограф и портретите на Христофиня Зографиевна и Неофит Рилски от една страна носят белезите на своята епоха – облеклото и самочувствието на българи, като хора с положение в обществото. От друга страна персонажите от трите картини носят и чертите на образи от традиционните икони – лицата са строги, ръцете са с издължена форма.

Захарий Зограф е един от най-известните български иконописци – виден представител на Самоковската художествена школа. Той е емблематична фигура за българската култура от епохата на Възраждането – живописец, общественик и основоположник на светската живопис. Захарий Зограф е и един от първите, дръзнали да се изобразяват в храма. Негови стенописни автопортрети има в Бачковския, Преображенския и Троянския манастир, а също и във Великата Лавра в Света Гора. Творчеството на големия творец е своеобразен преход от християнската към светската живопис. Захарий Христович Димитров е роден през 1810 година в Самоков.

„Имаме една мечта - Музей!"
Когато мечтаем и силно и чисто желаем нещо, то се сбъдва!
Ние мечтаем заедно и вярваме, че мечтите се сбъдват!